Мантра

Мантрата е религиозна сричка, дума или стихотворение, обикновено написана на Санскрит. В зависимост от школата и философията, свързана с мантрата, тя може да бъде използвана по различен начин. Преди всичко тези думи създават вибрации, които карат практикуващия ги да се съсредоточи и вглъби в себе си. Понякога мантрите се използват при религиозни церемонии, за натрупване на благосъстояние, за избягване на опасности или за премахване на враговете. Мантрите произлизат от Индия във ведическия индуизъм, а по-късно са възприети от будистите и джайнистите. Понастоящем мантрите се използват в най-различни духовни практики.
Думата мантра е санскритска дума, състояща се от корена man- „manas — съзнание“ и наставката -tra означаваща „инструмент, средство“. Ето защо буквално „мантра“ означава „инструмент на съзнанието“. Мантрите са предназначение за освобождаване на ума от илюзията и материалната обвързаност. Монотонното пеене (напяване) е процес на повтаряне на дадена мантра.
Мантрите имат някои общи черти със заклинанията в смисъл, че те са превод на човешката воля и желание във формата на действие. Дори др. Едуард Конзе, изучаващ будизма, често е превеждал „мантра“ като „заклинание“. Като символ, за звуците се смята, че въздействат на това, което символизират. Гласните звуци често се възприемат като имащи магическа сила или дори представящи думите или речта на някое божество. За авторите на индуските свещени писания — Упанишадите, самата сричката Аум е мантра, представяща Брахман, божеството, но също и целостта на сътворението. Само да произнесеш тази сричка е като да изпиташ „небесното“ по много директен начин. Кукай изказва предположението, че всички звуци са гласа на Дармакая Буда — т.е. както в индуско-упандишадските и йогистките представи, тези звуци са проява на крайната действителност. Думите имат загадъчна сила, чрез която могат да ни влияят. Една от възприетите научна етимология свързва думата „мантра“ с „манас“, значещо „съзнание“ и „трана“, означаващо „защита“, от където следва, че мантрата е нещо, което пази съзнанието ни. За мантрата се смята, че прави много повече от това просто да защитава съзнанието ни.
В много култури буквите са тези, които имат силата — например еврейската Кабала или англо-саксонските руни. Брамините били жреческата каста на Арийците. Случило се така, че те запазили свещените писания — първоначално Ведите, но после и Упанишадите. Години наред те били единствените, които знаели мантрите или свещените формули, които трябвало да бъдат напявани при всеки важен момент. Въпреки това, с появата на егалитаристката индуска школа по йога, Веданта, Тантра и Бхакти, вече мантрите били предавани свободно като част от общо практикуваната индуска религия. Мъдър в Индия бил някой, който е „чул много“. Освен това мантрите са и звукови символи. Какво точно символизират и как действат зависи от контекста и от съзнанието на човека, който ги повтаря. Някои предполагат, че звуците имат значение независимо от това дали го осъзнаваме или не. Нещо повече — може да има множество слоеве символизъм, свързани с всеки звук. Ето защо дори и да не ги разбираме, мантрите не са просто безсмислено бръщолевене — не съществуват изказвания, които напълно да нямат значение.
Докато индуските тантри най-накрая възприели и буквите така както и звуците като изобразяващи божественото, съществената промяна в изтъкването на писмеността била когато будизмът стигнал до Китай. В Китай нямало обединяващ духовен език като Санскрит. Ето защо се достигнало до единство чрез един писмен език, който бил гъвкав в произношението, но по-прецизен от гледна точка на понятията, които всеки знак представял. Всъщност индийците са имали много писмености, с които еднакво добре е можело да се пише санскрит. Китайците ценели много повече писмения език отколкото индийските будистки мисионери . Така писането на мантри се превърнало в религиозна практика. Ето защо докато брамините били много взискателни към правилното произношение, китайците и всъщност други будисти от Далечния изток били по-малко загрижени за него отколкото за правилното изписване. Писането на мантри и преписването на текстове като духовна практика били много усъвършенствани в Япония, а писането на Сидхам — писменост, на която много будистки сутри били написани, в наши дни може да бъде видяна само в Япония. Въпреки всичко, повтарянето на написани мантри е също познато в много индийски религиозни секти.