КАКВО Е ФРУКТОЗА?
Фруктозата е монозахарид, който тялото ни може да използва за енергия. Наречена е още плодова захар, тъй като се съдържа основно в плодовете.
Фруктозата се усвоява два пъти по-бавно от глюкозата, като не изисква инсулин, затова е известна и като захар за диабетици. Тъй като мускулите не могат да я ползват директно, тя се обработва първо от черния дроб.
Основният природен източник на фруктоза са плодовете и меда. Оказва се обаче, че в съвременния свят те не са главният й източник.
Фруктозата се усвоява два пъти по-бавно от глюкозата, като не изисква инсулин, затова е известна и като захар за диабетици. Тъй като мускулите не могат да я ползват директно, тя се обработва първо от черния дроб.
Основният природен източник на фруктоза са плодовете и меда. Оказва се обаче, че в съвременния свят те не са главният й източник.
ВРЕДНА ЛИ Е ФРУКТОЗАТА?
Малките количества фруктоза, които консумираме всеки ден от плодове или мед няма да ви навредят. Проблемът възниква когато ежедневното количество започне да надхвърля 10% от общият калориен прием. За човек приемащ 2000 калории дневно, това е равно на 50 грама фруктоза.
Тъй като думата „фруктоза” звучи плодово и натурално, повечето хора не предполагат за опасностите, които крие голямата й консумация. Те избягват захарта, за която се знае че е вредна, но попадат в капана на глюкозо-фрутозния сироп, който ни дебне от стотици храни и безалкохолни напитки. Глюкозата от него изгаря веднага или складира в мускулите, черния дроб или мастните клетки. Поради бързото си усвояване тя стимулира панкреаса да произвежда много инсулин, което обикновено се свързва с качването на излишни килограми.От друга страна, фруктозата не изисква инсулин и не стимулира инсулиновата секреция, с което е спечелила славата си на диетична захар, подходяща и за диабетици. Но освен инсулин, тя не стимулира производството на хормона лептин. Лептинът е известен като „хормон на ситостта”, тъй като изпраща сигнал към мозъка да спрем да ядем. Така фруктозата може да ви подведе да ядете повече, отколкото имате нужда. Това обаче е най-малкото зло.
В по-големи количества фруктозата се оказва не само крайно недиетична, а и опасна за здравето. Основната причина е, че за да бъде използвана като гориво тя трябва да се преработи първо от черния дроб. Неговите възможности да се справя с тази задача обаче са ограничени и когато фруктозата постъпи в по-големи количества тя се преработва в мазнини, които повишават нивото на триглицеридите в кръвта. Изследвания направени в Университета в Мичиган показват, че при голяма консумация на фруктоза, нивата на триглицеридите в кръвта се покачват с над 30%. Това повишава опасността от развиването на инсулинова резистентност, сърдечно-съдови проблеми и диабет.
Друго изледване направено върху две групи плъхове също доказва вредата от голямото количество фруктоза. На едната група ежедневно били давани големи количества глюкоза, а на другата – същото количество фруктоза. В края на изследването, групата която била хранена с глюкоза не показала отклонения, но резултатите на другата група били потресаващи. Плъховете хранени с фруктоза развили анемия, висок холестерол и сърдечна хипертрофия, а черният им дроб изглеждал като черен дроб на алкохолик. Последното се обяснява с факта, че преработката на големи количества фруктоза натоварва черния дроб така, както го натоварва метаболизирането на големи количества алкохол. Представете си тогава какво причинявате на черния си дроб комбинирайки алкохол с безалкохолна или енергийна напитка, подсладена с глюкозо-фруктозен сироп.
Негативният ефект на фруктозата се усилва при богато на наситени и транс мазнини хранене. В изследване 21 мъже били подложени на два вида високо мазнинна диета. Диетите били еднакви с едно изключение. При първата се използвали само нишестени въглехидрати, докато при втората 20% от тях били заменени с фруктоза. Холестеролът и триглицеридите в кръвта при всички мъже отчели повишение, когато консумирали фруктоза, но не и когато консумирали само нишестени въглехидрати. Установено било също, че богатото на мазнини и фруктоза хранене може да доведе до развитие на лептинова резистентност. Вследствие на това човек не може да контролира количествата храна, които изяжда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар